Живот ....

 

Винаги бързаме... 
Винаги закъсняваме.. .
Но .... ако намалим достатъчно, всичко си идва на мястото.
Понякога измежду всички случайности става нещо неочаквано,
което ни бута напред. 
Истината е... че всъщност,животът не е състезание.

Ще бъда......

Понякога ще бъда много истинска,

детински ще те гледам с недоверие,

когато изумено търсиш смисъла,

взривен във някое стихотворение.

И ще те питам, истински  учудена,

къде отива вятърът, когато

дърветата престанат да лудуват,

къде живее миналото лято,

отново ще се върне ли през юни...

Морето ще подслушвам във рапаните

ще бъда все така щастливо влюбена

в неща, които нямат очертания,

но вечно акостират в моите ириси,

защото се усещат у дома си...

Понякога ще бъда много истинска,

докосвайки деня ти със душата си

и ще се рея в  твоето „обичам те”.

На някое пристанище осиротяло,

ще пускам платноходи от хартия,

ще гледам как потъва в синьо бялото,

ще си говоря нещо тайно с рибите

и ще се връщам много уморена

от взирането в приливи и отливи.

Ще ти изглеждам по-опитомена,

но всъщност ще съм просто мълчалива,

понесла на гръба си само себе си,

ще вярвам, че е за да се опомням,

след  всички събднати съновидения

които ме превръщат в многоточие,

ше акостирам в шестото ти чувство

и, може би, ще спра да съм неистова

и да се губя в смисъла на думите...

И винаги  ще бъда много истинска...

credo nell ’intimitа che si fa grande nel silenzio ..

Credo nelle cose che cambiano..
credo nell ’intimitа che si fa grande nel silenzio ..
ho spaccato il tempo con la follia del mio cuore, ho amato, ho
dato, ho gridato senza che nessuno sentisse la mia voce..
ho vissuto negli attimi della morte..
ho mosso i miei passi verso la vita mille volte,
mille volte sono caduta e per diecimila mi sono rialzata ...
albe e tramonti hanno visto le mie lacrime scorrere lungo il mio corpo inerme… nonostante tutto amavo la vita senza arrendermi,amavo il tempo che scandiva le stagioni e le dipingeva di mille colori…
 amavo il mare in tempesta d’inverno e mi appoggiavo alla scogliera argentata,e li, avrei voluto poter volare a fianco dei gabbiani per essere libera dalle catene dell’odio..tutto questo non si impara nei banchi di scuola,non c’e maestro o professore bravo abbastanza…
 tutto questo si impara soffrendo,ma io ho imparato ad amare il presente lasciando tramontare il passato,perche i chilometri nel buio sono dietro di me che ora guardo la luce dorata dell’amore....
Smettero d'amarti solo quando un pittore cieco riuscira a dipingere il rumore di un petalo di rosa,che cade sul pavimento di cristallo di un castello mai esistito!!!

Мога да летя...

 

Мога да летя,но искам неговите криле....
Мога да сияя, дори в тъмнината,но......
жадувам за светлината, която той носи.....
Мога да обичам,но се нуждая от неговото сърце.
Силна съм, дори сама,но...
от него не искам никога да се отделям...
Мога да летя...

Apri gli occhi e inizia a sognare....♥..♥..♥

Nessuno fa caso all'acqua che evapora dopo le piogge...quando torna il sole.

Poco importa se in quell'acqua ci sono anche le lacrime spese a piangere per amore, per dolore. 

L'acqua evapora, torna nell'aria e torna nei nostri polmoni,respiran...do il vento che ci investe il viso.

E le lacrime tornano dentro di noi, come le cose che abbiamo perso. 

Ma nulla si perde davvero. Ogni secondo che passa,ogni luna che sorge non fanno altro che dirci: 

Vivi...vivi e ama quello che sei ..comunque tu sia, ovunque tu sia...

Guarda in alto verso il sole,chiudi gli occhi.... e non stancarti mai di sognare...
la vita e troppo breve per non essere felici... insieme

нека вали…..

Родихме се, за да открием света,
срещнахме любов и омраза,
романтика, истина и фалш,
преминахме през изпитания…
Искам да останем завинаги млади!
...Да те обичам, както първия път,
когато те срещнах,
когато ме изгори пожарът на твоите очи!…
Искам да остана с теб под дъжда,
искам да ме запомниш
с безгрижна усмивка и без капка лъжа,
да ме заключиш такава в сърцето си!
Искам да бъде винаги пролет!…
Искам да откъсна забранения плод
от градината на любовта,
ръката ти да бъде в моята ръка!
Завинаги влюбени! И нека вали…

ЖЕНА....

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив къговрат...
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... 
Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто, за да съществува светът.
Горда съм, че съм жена.

Днес отново се влюбих във вятъра

Богатствата на всички красоти,
във себе си не искам да съм сбрала!
На всичките ти сбъднати мечти не искам
аз да бъда идеала!
Но искам само в моята коса,
в движенията ми-една привичка,
в най-топлите ми нотки на гласа
и в белега ми-мъничка чертичка
в извивката на моите уста,
в усмивката ми нещичко да има,
и то да ти е много по-любимо
от всички прелести в света!

Любовта не достига

Има нещо, което ще гадая до гроба -
как човекът превръща любовта си във злоба?
Как настава в сърцето тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
...Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?
Злоба има за всички.
Любовта не достига

Любов

Не е любов да сграбчиш живота на другия,
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства,
Не е любов ако е “дай ми да ти дам”.
Не е любов, ако не е изкуство.


...Любов е споделеното мълчание
на нечий поглед, който тихо вижда в теб.
Любовта е извор във душата ми:
ако за теб извира - пии със пълни шепи-
че светя с нея, ще ми е достатъчно.
Защото Слабите не са способни на любов...
Защото любовта е даване.
Ний може да се срещнем някога
и тихо ще надникна в тебе –
ако поискаш, ако позволиш,
и, ако душите ни се срещнат
ще имаш всичко, от което
би могъл да си щастлив... за миг.
И този миг отново и отново ще се сбъдва,
когато пак до мене приближиш,
когато си свободен да си тръгнеш-
с един миг по-богат и по щастлив.
Любов в която няма болка, обещания,
нито преструвки, нито чувство за вина,
Любов, в която сбъднатия миг е важен

По правилата на магнита - вечната игра.

обещание за вечна любов

За твойто тихо идване, което...
все още в мен оттеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час
на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.