петък, 20 февруари 2009 г.

с теб никога не загубих себе си........

..най- странното е, че с теб никога не загубих себе си.
В невероятна симбиоза, без взаимни промени, освен леки козметично- ментални корекции и то с видимата цел към извисяване, към по- добро, към по- високо ниво, без конкуренция, но с взаимното предизвикване на общата победа, в която сме двамата. Може ли две части да бъдат едно и в същото време уникално съхранени?
О, да, може!
А те могат и поотделно, пак свързани, въпреки разстоянията, въпреки обстоятелствата, въпреки всичко! Защото спомените на едно такова свързване не болят толкова, колкото държат заедно, неразрушими, всички интимни моменти наслада.
Такива спомени не се повтарят с друг. Те се изживяват истински веднъж!
Толкова кратко, но толкова наситено, толкова тихо, толкова тайно, че само преживялото ги сърце може да разбере, а тялото да помни... Всяка клетка е запечатала аромата, вкуса, мига на потапяне, ритъма на сърцето / чуваше ли се, въпреки стоновете на наслаждежние, които дори мозъка грабваше жадно?/, интимността, неделимостта, реалността- онази, която изградихме в главите, в телата си, но толкова истинска, толкова наша, толкова единна.
Такова едно никога не се дели самостоятелно. Винаги двамата си тръгват, но остават завинаги свързани. Те знаят защо.

Готов ли си да тръгваме, мой обречен свят?
/за онзи изгрев през 2008-K/