петък, 18 юни 2010 г.

ЛЪЖА Е ... ЧЕ ТЕ ЗАБРАВИХ

Забравил съм красивите ти пръсти,
очите ти,ръцете ти,косите ти...
Забравил съм как роза ти откъснах,
забравил съм,как сливахме телата си.

Не помня от кога не съм се будил,
до мекото усещане за тебе...
До мъничката рошава главичка..
Не помня любовта ни как погребах.

Не искам да си спомням водопада,
не искам да си спомням твойте устни...
не помня нищо...и не искам спомени,
не искам от съня си да те пускам.

Внезапно те оставих насред пътя...
Не знам защо,не искам и да зная.
Аз не успях мечтите ти да сбъдна
и не успях с теб да съм до края.

Подяволите!Зная,че ме мразиш...
И не е вярно,лъжа,че забравих..
очите ти,ръцете ти,лицето ти...
костите ти,когато те оставих.

Но аз пак ще се опитам да обичам.
И пак ще казвам,че съм те забравил,
сълзите си до капка ще отричам,
но онази малката...
единствено ценната частица от мен я няма..
няма я...в теб съм я оставил!