понеделник, 28 декември 2009 г.

Искам да те вдишвам


Когато слънчогледите
не вярват вече в слънцето,
а нестинарите сами прогонят огъня,
когато корабите
се завръщат в съмнало,
но мишките им загризат посоките...
Тогава и кошмарите
са сбъднати, а самотата
драконово те гори по пръстите.
И няма даже въглени,
остава прах... Белязва те
свирепата тъга от непрегръщане.
Тогава ти си тъмния,
изгубил себе си във тъмното,
изгубил и крилатото в крилете.
Разкъсал дланите си
в яздене на пътища,
но не достигнал пътя и сърцето си.
Тогава ще съм там, където
следите ти оставят бездни,
а пролетите идват сиви.
И гола и безщитна ще съм.
Само с нежност.
Не искам обич. Искам да те вдишвам.

Хиляди истини в пътя измислен....


Прашни пътища. Смешни надежди.
Думи разголени. Спомени. Нежност....
Вятърът с болка просъсква в улуците.
Черни звезди и любов неразбрана.
Прашни предмети и прашни тавани.
Пясък в устата. Пясък в очите.
Падат във черното черни звездите....
Във тишината светеха
студени разстояния
до сянката.
Нататък бяха камъни...Хиляди истини в пътя измислен....