събота, 21 март 2009 г.
ИСКАМ НЯКЪДЕ ТЕБ ДА ТЕ ИМА...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледeни цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.
понеделник, 9 март 2009 г.
Жестока обич
Жестока обич. Звездна обич.
Безкрайна нежна тишина.
Усмивка, ласка, тъжен поглед,
самотна вечер, призрачна луна,
небе, море, вълни и пясък.
Смях, подлости и злоба, суета.
Жестока обич, обич свята.
Разкъсващи съмнения в нощта.
Самотен бряг и кървав залез,
потоп от мъка, гняв, мъгла.
Живот, изпълнен с мъка. Старост.
Разпъната на огнен кръст душа.
Жестока обич. Сляпа обич.
Стенания и вопли в мрака.
Илюзии, надежди, порив,
прозрение, любов, очакване...
Обещай ми
Обещай ми море,
но не нежно и кротко,
не по тихи води
пътешествие с лодка.
Обещай ми копнеж,
не илюзия сладка,
не под мрачно небе
гръмотевица кратка.
Обещай ми любов,
не мираж сред пустиня,
не в капан от лъжи
обичта да загине,
не в студената нощ
като въглен да тлее,
а пожар да гори,
с бурите да живея.
Добре съм, мамо
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички - мама се грижи за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,
и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
Абонамент за:
Публикации (Atom)