събота, 21 март 2009 г.

ИСКАМ НЯКЪДЕ ТЕБ ДА ТЕ ИМА...

Искам някъде теб да те има... 
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледeни цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

понеделник, 9 март 2009 г.



Със нежността на първата прегръдка

и първата целувка под звездите,

с онази неразумна дива тръпка

в живота ми се втурна, без да питаш.

Вълните се разбиваха в скалите,

ала не виждах нищо аз тогава.

Искрата топла, грейнала в очите ти,

душата ми превърна във жарава.


Жестока обич


Жестока обич. Звездна обич.

Безкрайна нежна тишина.

Усмивка, ласка, тъжен поглед,

самотна вечер, призрачна луна,

небе, море, вълни и пясък.

Смях, подлости и злоба, суета.

Жестока обич, обич свята.

Разкъсващи съмнения в нощта.

Самотен бряг и кървав залез,

потоп от мъка, гняв, мъгла.

Живот, изпълнен с мъка. Старост.

Разпъната на огнен кръст душа.

Жестока обич. Сляпа обич.

Стенания и вопли в мрака.

Илюзии, надежди, порив,

прозрение, любов, очакване...


Обещай ми

Обещай ми море,

но не нежно и кротко,

не по тихи води

пътешествие с лодка.

Обещай ми копнеж,

не илюзия сладка,

не под мрачно небе

гръмотевица кратка.

Обещай ми любов,

не мираж сред пустиня,

не в капан от лъжи

обичта да загине,

не в студената нощ

като въглен да тлее,

а пожар да гори,

с бурите да живея.

Добре съм, мамо


Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички - мама се грижи за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,

как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,

умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,
и ще бродираш.

После ще литнеш и ти като птичка.

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.

Ще се тревожи и скришом ще плаче,

ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:

"Добре съм, мамо!"